Гатфосе, изгорените ръце и лавандулата: мит или реалност?

Историята с изгарянето на Рене-Морис Гатфосе е реална, но най-популярната ѝ версия е мит. Той действително получава тежки изгаряния при лабораторна експлозия през 1910 г. и впоследствие използва етерично масло от лавандула върху раните си. Но не е потопил случайно ръката си в съд с лавандулово масло.

Това не е просто предположение. Разполагаме със собствените свидетелства на Гатфосе, с исторически материали на семейната фондация и с анализа на Робърт Тисеранд, който редактира английското издание на неговата книга Aromathérapie.

1. Какво действително се случва на 25 юли 1910 г.?

Рене-Морис Гатфосе (1881–1950) е френски химик и парфюмерист от Лион, пионер в научното изследване на терапевтичните свойства на етеричните масла.

На 25 юли 1910 г. Гатфосе работи в лабораторията на семейното предприятие. Стъклена колба с нагрята ароматна есенция експлодира и съдържанието ѝ се възпламенява.

Горещата течност попада върху него и причинява тежки изгаряния на главата и двете ръце.

В собственото си описание той разказва, че се е търкалял по тревата, за да изгаси горящите вещества по себе си.

След инцидента раните са обработени според тогавашната медицинска практика — с мазни превръзки. Впоследствие се появяват признаци на тежка инфекция, която той описва като газова гангрена.

Тогава Гатфосе решава съзнателно да отстрани превръзките и да приложи лавандулово масло. Според свидетелството му състоянието започва да се подобрява, инфекцията отзвучава и раните заздравяват.

Този разказ съответства на историческата биография, публикувана от фондация „Гатфосе“ .

2. Най-важното доказателство: думите на самия Гатфосе

През ноември 1932 г., в списание La Parfumerie Moderne, той пише за преживяното.

В публикацията си заявява, че е получил газова гангрена на двете ръце след експлозията и че дължи живота си на прилагането на лавандулова есенция върху инфектираните рани.

Това свидетелство е възпроизведено в официалната историческа брошура на фондацията, на страница 5.

През 1937 г. той отново описва инцидента в книгата Aromathérapie. В текста, цитиран от Робърт Тисеранд, уточнява, че след прилагането на лавандуловата есенция започнало изпотяване, а процесът на заздравяване — на следващия ден.

Това е свидетелство от първо лице, а не доказателство от независимо проведено клинично изследване. То потвърждава какво Гатфосе е съобщил за преживяването си, но само по себе си не доказва диагнозата и причината за оздравяването.

3. Откъде се появява митът за съда с лавандулово масло?

Популярната легенда гласи, че веднага след експлозията, изпитвайки силна болка, химикът потопил изгорената си ръка в най-близкия съд с течност. Без да знае какво има в него, открил, че това е чисто лавандулово масло. Болката мигновено изчезнала и раните заздравели без белези.

Робърт Тисеранд разглежда тази история в специалната си публикация от 22 април 2011 г., „Gattefossé’s burn“ .

Той е категоричен, че случайното потапяне в съд с масло е измислена част от разказа. Нито собственото описание на Гатфосе, нито историческата биография на фондацията потвърждават такава случка.

Тисеранд подчертава и нещо съществено: Гатфосе вече е познавал лавандулата и нейните традиционни лечебни приложения, така че изборът му не е бил случаен.

4. Защо е избрал именно лавандулата?

Тук се крие най-интересната част от историята.

Още през 1907 г., три години преди злополуката, Гатфосе вече работи активно с лавандулата.

Той посещава производителите във Висок Прованс, изучава отглеждането и дестилацията ѝ и съдейства за усъвършенстване на производството. Именно от местните земеделци научава за традиционната употреба на лавандулата при кожни увреждания и рани.

В началото на XX век лавандулата е важна суровина за парфюмерийната промишленост в Южна Франция. Нейното отглеждане, събиране и дестилация постепенно придобиват все по-голямо стопанско значение.

Тоест през 1910 г. той не открива за първи път лечебните свойства на лавандулата. Вече е запознат с тези сведения и решава да ги приложи върху собствените си рани. Инцидентът засилва интереса му към систематичните научни изследвания на етеричните масла.

5. А наистина ли лавандулата го спасява от газова гангрена?

Тук трябва да бъдем особено прецизни.

Газовата гангрена представлява тежка, бързо прогресираща инфекция, най-често причинена от бактерии от рода Clostridium, особено Clostridium perfringens. Тя може да доведе до разрушаване на тъканите, сепсис и смърт.

От историческите свидетелства знаем, че Гатфосе сам описва състоянието си като газова гангрена. Но не открих независимо медицинско удостоверяване на диагнозата, микробиологични резултати или клиничен протокол, които да докажат, че именно лавандуловото масло е овладяло инфекцията.

Робърт Тисеранд също отбелязва неяснотата в последователността и времето между изгарянето, появата на инфекцията и приложението на маслото.

Съвременните изследвания показват известен потенциал на лавандуловото етерично масло за подпомагане на зарастването на рани. Систематичен обзор от 2020 г. , включващ седем клинични проучвания при хора наред с предклинични изследвания, обаче подчертава необходимостта от по-качествени клинични доказателства.

А при действителна газова гангрена днес е необходимо спешно хирургично лечение и системна антибиотична терапия . Етеричното масло не е заместител на такова лечение. При прясно изгаряне първата помощ е охлаждане под хладка течаща вода в продължение на 20 минути , а не нанасяне на масла.

6. Истината, накратко

Най-ценните източници за тази история

• Официална историческа брошура на фондация „Гатфосе“ (PDF) Особено важна е страница 5 с цитата от публикацията на Гатфосе от ноември 1932 г.
• Robert Tisserand — Gattefossé’s burn (2011) Критичен разбор на легендата, с препратка към книгата от 1937 г.
• Официална историческа биография на Гатфосе Хронология на работата му с лавандулата, инцидента и последвалите изследвания.

Според мен най-същественото за преподаването на историята на клиничната ароматерапия е следното: Гатфосе не открива лавандулата случайно, а превръща вече познатото традиционно приложение в предмет на научни изследвания.

Неговият истински принос не е легендата за чудодейното изцеление. Той се състои в систематичното изследване на химичните и терапевтичните свойства на етеричните масла, разработването на ароматни антисептични препарати и сътрудничеството с лекари.

Това е много по-солидната историческа основа, върху която може да се представя развитието на съвременната клинична ароматерапия.

Документалният филм за Гатфосе

Историческите материали на фондация „Гатфосе“ разкриват допълнителни подробности за живота на химика, неговата работа с производителите на лавандула и развитието на научните му изследвания.

Гледайте документалния филм